Светла

-Голямо, непораснало момиче,
не спря да вярваш в чудеса!
- И ти, немирнико прекрасен, /смее се/
Все още водиш Приказките за носа /смее се с глас/
Но поседни до мен! Нощта се е разляла,
обсипана с лунички до безкрая.
Щурците свирят до премала…
За тебе искам, всичко да узная…!
Къде си скитал, разкажи ми?
Светът навсякъде ли е един и същ?
Прегръщат ли се още дръзко,
мечтите в цъфналата ръж?
А птиците, целуваш ли ги нежно?
Когато уморят се да летят?
И хвърляш ли гнева си безпощадно,
когато думите... болят?
-Косите ми са вече побелели,
понякога притихвам от умора…
Но знаеш ли кое ми дава сили?
Това, че още срещам хора…
Които вярват в чудеса
и хвърлят се наперено в мъглите,
въоръжени само със мечта…,
и своя начин да обичат.
Те могат с вятъра да разговарят,
наричам ги чистачи на тъга,
вълшебството им, само то ме сгрява…
Да… още има хора със сърце, с душа…!