Дивна

Не я наричай жена...Не я наричай самодива...Тя е отвъд това. Тя идва оттам, където жените носят вода не само в менците, но и в очите си. Тя е спомен от времето, когато хората чуваха и говореха със Земята, а водата сбъдваше и лекуваше скритите им рани. Загърната в шевица от памет и обич, по изгрев разплита косите си, за да отразят светлината на Райко. Мост между вчера и утре...Тя е Дивна!

А розите...те не цъфтят за всички. Само за онези, които помнят пътя към извора...