едно малко момиченце с голямо сърце, което живеело сред страниците на книжките с приказки.
„Ани-и-и...!“ викала майка ѝ. „Стига с тия приказки!“
Но Ани не спирала. В ума ѝ пеели горски самодиви, змейове крадяли най-личните моми, слънцето залюбвало луната, а невиждани твари я разхождали из Долната земя.
Трупала Ани чудни багри в голямото си сърце и мечтаела да нарисува точно тази приказка... А мечтата ѝ растяла заедно с нея...
После пораснала.
Излязла от книжките с приказки, огледала се и видяла света. Трепнало голямото ѝ сърце. Светът ѝ се сторил мрачен и сив..
Но това бил светът на големите и ще не ще, тя прекрачила в него. Оставила в сърцето си мъничко въгленче... да ѝ припомня...
Времето минавало.
Ани станала майка. Родили се четири деца. И ето че някак си, заедно с тях се появили и багрите.
Една нощ старият змей дошъл да я търси.
„Време е!“ казал. Дъхът му парнал Аниното сърце и от малкото въгленче лумнал пожар.
След няколко дни багрите бликнали изпод огнено острие.
А самодивите от Долната земя хукнали да помагат...

Разказвачът на приказки